Двете ми дъщери са Gen Z. И са пълни противоположности.

Преди няколко дни пуснах един въпрос в социалните мрежи:

„За какво според вас харчи поколението Gen Z?“

Отговорите валяха, най-вече от не Gen Z-та..

„За телефони.“

„За маркови дрехи.“

„За пътувания.“

„За кафета.“

„За глезотии.“

Докато ги четях, се усмихвах.

Защото живея с две представителки на Gen Z.

И ако не ги познавах, сигурно и аз щях да повярвам на част от тези стереотипи.

Само че…

двете ми дъщери са толкова различни, че понякога имам чувството, че не принадлежат към едно и също поколение.

Йоана е на 22.

Купува дрехи втора употреба.

Дарява за животни.

Готова е да даде повече пари за кауза, отколкото за дреха.

Инвестира.

И това продължава да ме изненадва.

Защото ако преди няколко години някой ме беше попитал кое от трите ми деца първо ще започне да инвестира, едва ли щях да посоча нея.

Тя винаги е била артистичната душа вкъщи.

По-скоро човек на идеите, красивите неща и емоциите.

Парите никога не са били основната ѝ тема.

А днес понякога ми задава въпроси за инвестиции, които ме карат първо аз да прочета още малко по темата. 😊

Мария е на 16.

Обича хубавата козметика.

Красивите дрехи.

И времето с приятелите си.

Но ако трябва да съм честна…

понякога тя следи семейния бюджет по-внимателно от мен.

Особено когато планираме семейните ни пътувания.

И тогава си дадох сметка за нещо.

Може би проблемът не е, че не разбираме Gen Z.

Проблемът е, че се опитваме да сложим няколко милиона души под един етикет.

А нима нашето поколение беше еднакво?

Нима всички харчехме еднакво?

Нима всички имахме еднакви мечти?

Разбира се, че не.

Имаше хора, които спестяваха всяка стотинка.

Други харчеха всичко, което изкарваха.

Трети мечтаеха за собствен бизнес.

Четвърти искаха просто да пътуват и да видят света.

Защо тогава очакваме днешните млади хора да бъдат еднакви?

Колкото повече разговарям с тях, толкова повече си давам сметка, че не поколението определя отношението към парите.

По-скоро го определят ценностите.

И това всъщност никога не се е променяло.

Четири неща, които не очаквах да науча от собствените си деца

Когато децата са малки, си мислим, че ние ще им предадем всички важни уроци.

Оказва се, че понякога и ние учим от тях.

1. Смисълът е също толкова важен, колкото и заплатата

Когато започвах кариерата си, най-важният въпрос беше:

„Колко ще печеля?“

Днес виждам, че за много млади хора първият въпрос е друг:

„Това има ли смисъл за мен?“

Няма да кажа, че едното е по-правилно от другото.

Но ми харесва, че все повече млади хора търсят работа, която ги развива и ги кара да стават сутрин с желание.

Честно казано, мисля си, че и моето поколение щеше да бъде малко по-щастливо, ако бяхме започнали да си задаваме този въпрос по-рано.

2. Преживяванията не са загуба на пари

Често чувам:

„Само пътуват.“

„Само ходят по концерти.“

„Само преживявания.“

А после се сещам за нашето семейство.

Преди няколко месеца бяхме в Япония.

Кой е споменът, който разказваме най-често?

Не най-луксозният хотел.

Не най-красивият храм.

А как петимата не успяхме да си купим билети за метрото в Токио и един усмихнат японец ни спаси. 😊

Може би младите просто са разбрали по-рано нещо, до което ние стигнахме с годините:

че най-ценните спомени рядко са най-скъпите.

3. Ценностите личат в начина, по който харчим

Йоана купува дрехи втора употреба.

Не защото няма други възможности.

А защото това е нейният избор.

Дарява за животни.

Интересува се от каузи.

За нея парите са начин да подкрепи това, в което вярва.

Това ме накара да се замисля.

Всъщност всички ние показваме ценностите си чрез начина, по който харчим.

Някой инвестира в образование.

Друг – в пътувания.

Трети – в дома си.

Четвърти – в спорт.

Пети – в каузи.

Парите сами по себе си не казват много.

Но изборите ни казват почти всичко.

4. Финансовата зрялост няма един образ

Това може би е най-големият урок.

Преди години вероятно щях да си представя финансово зрелия човек по един доста конкретен начин.

Спестява.

Инвестира.

Планира.

Днес картината ми е много по-богата.

Виждам млада жена, която инвестира.

Друга, която управлява бюджета си прекрасно.

Трета, която дарява.

Четвърта, която създава собствен бизнес.

Пета, която никога не харчи повече, отколкото има.

Всичко това може да бъде финансова зрялост.

Тя няма една форма.

И това много ме успокоява.

Може би най-важното не е да мислим еднакво

Когато децата ми бяха малки, си мислех, че моята задача е да ги науча как да управляват парите.

Днес мисля малко по-различно.

Да, важно е да ги научим да правят бюджет.

Да спестяват.

Да разбират как работят инвестициите.

Да не живеят на кредит заради импулсивни желания.

Но също толкова важно е да им оставим свободата да изградят собственото си отношение към парите.

Не моето.

Не това на приятелите им.

Не това на социалните мрежи.

Своето.

Защото парите никога не са били цел.

Те са инструмент.

И всеки от нас избира какъв живот да изгради с този инструмент.

Двете ми дъщери вече ми показаха, че този живот може да изглежда по различен начин.

И знаеш ли какво?

Мисля, че това е прекрасно.

💙 Малко предизвикателство

Ако имаш тийнейджър или вече пораснало дете, тази седмица не го питай:

„За какво похарчи парите си?“

Попитай го:

„Кое е важно за теб в момента?“

Може би разговорът ще започне с парите.

Но почти сигурно няма да свърши с тях.