3 лесни идеи за родители

Синът ми не обича да чете.

Или поне доскоро аз така си мислех.

Ако може да избира между футбол, екран и книга, книгата няма особено големи шансове. 😊

Това лято реших да опитам да променя нещо.

Не защото искам да прекарва ваканцията с книга в ръка от сутрин до вечер. И не защото имам амбиция да отметне целия списък със задължителна литература.

Просто ми се иска да открие, че четенето може да бъде удоволствие.

Оказа се, че за да стигнем дотам, трябваше първо аз да променя подхода си.

Ами ако просто не е намерил своята книга?

Първата ми идея беше да потърся подходящи книги.

Разгледах препоръки за възрастта му и списъци с литература. И си признавам, че част от предложенията не ми се сториха особено интересни дори на мен.

Тогава си казах: защо аз да избирам?

Отидохме заедно в книжарницата и го оставих сам да разглежда. Без моите препоръки кое е полезно, подходящо или важно.

Той си избра книгите.

Аз добавих само едно условие към нашия малък експеримент.

След всяка прочетена книга ще има малка награда.

Преди години никога не бих направила това

Спомням си един разговор с мой приятел отпреди години.

Той ми разказа, че плаща на дъщеря си по 1 лев за всяка прочетена страница.

Бях шокирана.

Да плащаш на детето си, за да чете?

На мен това ми се струваше напълно погрешно.

По онова време по-големите ми деца четяха с удоволствие и без специално насърчение. За мен беше естествено: даваш на детето хубава книга и то чете.

Само че децата са различни.

Нещо, което работи прекрасно с едно дете, може изобщо да не работи с друго.

Когато години по-късно аз се оказах с дете, което избира почти всичко друго пред книгата, си спомних за моя приятел.

И си спомних и края на неговата история.

След известно време дъщеря му започнала да чете, защото книгите ѝ станали интересни. Левчето на страница постепенно изгубило значение.

Това промени начина, по който гледам на стимулите.

Понякога наградата не е целта.

Тя е просто малък тласък, който ни помага да започнем.

Нашият малък експеримент

Така реших да опитам и аз.

Не плащам по лев на страница. 😊

Но след всяка прочетена книга синът ми получава малък подарък.

Имах известни съмнения дали това ще проработи.

После на рождения ми ден той ме изненада.

Беше прочел над 200 страници.

А на следващия ден сам поиска още две книги.

Това за мен беше много по-интересно от броя на прочетените страници.

Защото наградата може да го е накарала да започне.

Но любопитството го накара да поиска следващата книга.

И точно това беше моята цел.

Три неща, които работят при нас

Не мисля, че има една формула, която работи за всички деца.

Мога да споделя само какво работи при нас в момента.

Първо – той избира книгите.

Дори когато аз бих избрала други. Разбрах, че на този етап е по-важно да му е интересно, отколкото аз да съм доволна от литературната стойност на избора. 😊

Второ – използвам малък стимул.

Не виждам нищо лошо в това, ако наградата помага на детето да направи първата крачка.

Целта ми не е цял живот да получава подарък за всяка книга.

Целта е да стигне до момента, в който историята е по-интересна от наградата.

Трето – опитвам се да не превръщам четенето в още едно задължение.

Не го разпитвам колко страници е прочел всеки ден.

По-скоро го питам:

„Какво стана?“

„Кой герой ти харесва?“

„Имаше ли нещо смешно?“

И понякога отговорът е кратък. Понякога изобщо няма желание да говори.

И това е добре.

Какво общо има това с парите?

Докато наблюдавах този малък експеримент, си помислих, че по подобен начин децата учат и за парите.

Ние, родителите, много обичаме да даваме готови отговори:

„Трябва да спестяваш.“

„Не харчи всичко.“

„Това не ти трябва.“

„Това е скъпо.“

Но може би понякога е по-полезно да дадем на детето възможност само да опита.

Да има малка сума, с която да разполага.

Да избере.

Да похарчи.

Да промени решението си.

Да съжали за някоя покупка.

Да събере пари за нещо, което много иска.

Не всеки урок трябва да започва с обяснение.

Някои неща децата разбират най-добре, когато ги преживеят.

Малък експеримент за това лято

Ако и твоето дете не обича да чете, не бързай да решаваш, че книгите просто не са за него.

Може би още не е намерило своята история.

Може би има нужда да избере само.

А може би, както се оказа при нас, има нужда от малък стимул, за да започне.

Не знам дали след време синът ми ще стане човек, който винаги носи книга в чантата си.

Знам само, че преди няколко седмици книгата почти винаги губеше битката с футбола и екрана.

А сега понякога я печели.

За мен това е чудесно начало. 😊

💙 Моето малко предложение за тази седмица:

Отидете заедно в книжарница или библиотека.

Не избирай вместо детето.

Не предлагай „по-полезна“ книга.

Просто кажи:

„Избери си нещо, което на теб ти е интересно.“

Понякога интересът започва точно от свободата да избереш сам.