Да посетя Стоунхендж беше отдавнашна мечта, която осъществих в началото на август 2022 г., когато със съпруга ми попътувахме само двамата в провинциална Англия. Основната ни цел беше да посетим Стоунхендж и се насладим на малките английски селца и градчета в негова близост без строг план-график. Мислехме, че е чудесна идея да сме там в началото на август, който е най-добрият месец за пътуване в Англия – сух и приятно топъл. Е, този август беше рекордно горещ. И времето не беше единствената ни грешка.
Стоунхендж е свързан с много легенди и истории. Аз предпочитам да вярвам, че е свещено място на древен народ и преживяване, което препоръчвам, ако обичате история и тайнства. Това беше нашата първа дестинация, която посетихме още на следващата сутрин след пристигането ни в Англия с директен полет на British Airways до Лондон, от където наехме кола. В 9.15 сутринта, 15 минути преди да отворят касите на комплекса, вече имаше опашки от желаещи да видят прочутите камъни. Опашките бяха две – за дневни билети, и за групи и предварително закупени онлайн билети. Нашата опашка, на платените онлайн билети, които следваше да покажем на касата и получим хартиени, беше дори по-дълга от другата и обезмисли предварителната покупка, като не ни спести нито чакане, нито пари. Може би да има смисъл, ако отидете в късен следобед, когато дневните билети са изчерпани, но това не ви го препоръчвам, освен ако не ви се иска да се наслаждавате на Стоунхендж с още 500 туристи край вас.
Отивайки рано имахме предимството да стигнем с най-ранобудните и сравнително по-малобройни групи. Въпреки, че каменната структура е оградени след като по древните камъни са се появили графити дори и не е възможно да се разходиш сред тях, край мястото има особена енергия. Енергия, която усетих като дълбоко спокойствие. Загубих чувството, когато заприиждаха тълпите от не толкова ранобудни, но затова пък снимащи се във всякакви пози туристи.
Същото чувство на спокойствие намерих на „Поляната на Дъновистите“ край езерото Бъбрека, едно от Седемте рилски езера. Там сред кръговете, в които танцуват последователите на учителя Петър Дънов и със спираща дъха гледка към планината, усетих много силна и чиста енергия и за миг се върнах в онази августовка сутрин край Стоунхендж. Може би свещените места по света имат нещо общо помежду си.
За седмицата си в провинциална Англия избрахме да отседнем в Солсбъри, градче на половин час път от Стоунхендж, в хотел Riverside, който се оказа чудесен избор с големия си паркинг, пасторална природа и изглед към река, в която плуваха дори лебеди. Много подходящ и за деца, когато решим да повторим пътуването вече с цялото семейство. Кухнята на ресторанта спира работа в 21.30 ч, установихме от личен опит, така че е добре да се настроите да вечеряте по английски рано, а не по лятно гръцко време.
В Солсбъри си заслужава да посетите катедралата „Света Мария“ – величествена готическа постройка с най-високата църковна кула в Англия. В библиотеката на катедралата се съхранява един от четирите съществуващи екземпляра на Великата харта на свободите или Магна харта – първият документ в английската история, който ограничава кралската власт.
Солсбъри използвахме като отправна точка, за да разгледаме няколко други градчета като Гластънбъри, Бад, Торки и Брайтън. Всяко от тях има своя чар и причина да го посетите. Легендите разказват, че Гластънбъри е магичният изчезнал Авалон на крал Артур и там може да срещнете много хора, търсещи духовното. Познават се по небрежното облекло и често дългата брада и плитки. Честно казано никога няма да разбера защо търсещите мистичното пренебрегват личната хигиена и добрия вкус.
Не вярвах Бад (Bath) да ме впечатли, въпреки, че е включен в Световното наследство като един от най-добрите спа градове в Европа. Та в България минерална вода имаме много, а спа комплекси, още повече, но си заслужава да направите обиколка от поне час-два из центъра на Бад и се насладите на архитектурата му. Торки (Torkquay) беше следващата ни спирка. Крайбрежен град на Английския канал, с колониална архитектура, но повехнал блясък. Там беше най-вкусният ни обяд в един крайбрежен ресторант, където ни приготвиха прясно уловена риба. Ако като мен цените добрата храна, то Англия определено не е вашата дестинация. Но има и приятни изненади.
Не такава се оказа обаче сладоледът, обявен за най-добрия в света, във великолепния и слънчев Брайтън, любим на английската аристокрация и на още около 10 милиона туристи, които го посещават годишно. Обожавам морето във всичките му форми, но не бих пътувала до каменистия плаж на Брайтън, ако мога да стигна за 3 часа до плажа в Бургас или за 4 – до Гърция. Увлечени в общото добро настроение, а няма как, когато е слънчево в Англия, видяхме голяма опашка пред многообещаващ надпис за най-добрия сладолед на света. 46 вида сладолед, направен от специално мляко от именита ферма и още над 20 вида вегански сладолед, как да устоим? Голяма грешка! Храната е винаги въпрос на вкус, но и двамата със съпруга ми бяхме единодушни, че по-отвратителен сладолед не сме опитвали. Англичаните, както и американците, са изключителни в маркетинга. И има много причини да посетите Англия, историята и легендите са на всеки ъгъл. Но не умеят да готвят, а още по-малко да правят сладолед. Джелатото е запазена марка на италианците. А за един от най-добрите сладоледи в Рим ще ви разкажа в следващия си блог.
I need to to thank you for this good read!! I certainly enjoyed every little bit of it. I have got you book-marked to check out new things you postÖ