Провокирана от заглавието на книгата ми “Винаги плащаш“, наскоро една журналистка ме запита каква е цената, която плащам за своя живот-мечта. Накара ме да се замисля. Скоростта, с която живея, е висока. Не искам да пропилея нито миг от живота си в леност, нищо правене и безмислени неща. Но така често не остава време да заредя батериите си, да съм бодра, жизнена и наистина да се наслаждавам на всеки миг от живота си, защото високата скорост е за обикновено за сметка на почивката и най-вече съня ми. От дете съм ранобудна. Като възрастна станах и късно заспиваща. А двете неща не вървят заедно. Както написа Робин Шарма в книгата си „Клуб 5 сутринта“, която много ме впечатли и за кратко прилагах съветите в нея, ако искаш да станеш сутрин в 5, то е добре да си в леглото в 21.30. Добре звучи, но дали е лесно изпълнимо? Считах вечерите, след 21ч, когато децата си легнат (е, с изключение на тийнейджърката ни) за време, в което да обърна внимание на собствените си нужди – да прочета, да пиша, а често и да свърша някоя работна задача, ей така, набързо и накратко и без да усетя вече беше полунощ. Имах трудни сутрини, а когато умората се натрупа, и трудни дни. Много пъти си повтарях, че е най-добре да си легна навреме и да си осигуря поне 7 часа сън, с тях наистина се чувствам добре. Но вечер след вечер, все повтарях рутината на късното заспиване. И как иначе – отгледана съм с поговорката „От сън спомен не остава“. Да променя отношението към съня ми помогна много книгата на д-р Матю Уокър „Защо спим“. Получих я като подарък за миналия си рожден ден в толкова красива опаковка, че поне месец стоя на бюрото ми и просто й се наслаждавах, докато любопитството не надделя и реших да я отворя. Книгата изчетох почти на един дъх и честно казано бях притеснена от много от заключенията й. Д-р Уокър, изтъкнат невролог и експерт по въпросите на съня описва множество научни експерименти, доказващи връзката между паметта, здравето -физическо и психическо и съня. За първи път научих, че не можеш да си наваксаш съня, нещо, което си повтаряхме дори като ученици – „тези няколко дни преди изпита, ще поуча здраво, а ще си поспя в събота“. Е, оказа се, че тялото и мозъкът ни въобще не работят така и губим ценна жизнена енергия и невронни връзки. На практика сънят е нашият основен помощник, нашата супер сила, тялото и умът ни да преработят случилото се през деня, мозъкът да образува невронни връзки на базата на новите ни преживявания, да създаде спомени и да станем на другия ден буквално преродени и готови за нови предизвикателства. Докато четях книгата си спомних за мой пряк опит, който доказва връзката между съня и паметта. Често като дете в училище участвах в различни представления и получавах дълги реплики, които да науча. Най-успешната ми тактика беше да ги наизустя вечерта, а сутринта да ги преговоря, за да съм сигурна, че когато изляза на сцената думите ще са в паметта ми. Само веднъж ми се случи да нямам време (или просто ме домързя вечерта) и да науча думите в деня на представлението. Оказа се по време на репетицията, че не помня почти нищо от сутрешните тренировки вкъщи! Повтарях и повтарях думите, но продължавах да се чувствам несигурна с тях. Беше най-травмиращото представление, в което съм участвала. Чувствах се внезапно оглупяла. И според д-р Уокър действително оглупяваме поради липсата на сън. Дори не можем да преценим адекватно хората срещу нас, да усетим нюансите в чувствата им, по-скоро възприемаме всички като по-враждебни и негативно настроени към нас. Сигурно се свързваш с това усещане – не се ли наспя, целия свят става наобратно и нищо не ми върви.
Д-р Уокър прави връзка между съня и някои от болестите на паметта като алцхаймер. Възможно е като Маргарет Тачър и Роналд Рейгън да спим само по 4 часа и да сме свръх продуктивни. Докато не се разболеем. Не е доказано, но може би не е случайност, че и двамата заболяват от алцхаймер. Звучи страшно и въпреки това не успях веднага да направя промените в режима си. Трябваше да дойде есента, а с нея и неочакваната „есенна“ умора от смяната на сезоните, която беше добър мотиватор да започна да си осигурявам малко повече сън. А и честно казано съм в пъти по-продуктивна и бърза, ако съм добре наспана и успявам да свърша два пъти по-бързо задачите, които иначе ми отнемаха цялата вечер.
Може от сън спомен да не остава, въпреки, че понякога сънувам много красиви и богати сънища, но пък без достатъчно сън вече вярвам, че здравето е мисия невъзможна. И няма голямо значение колко здравословно се храня и колко спортувам, ако съм пренебрегнала нуждата си от достатъчно сън.
А ти знаеш ли от колко часа сън имаш нужда, за да бъдеш здрав и жизнен? Спиш ли достатъчно? Не пренебрегвай тази нужда и помни, че сънят не се наваксва.
I need to to thank you for this good read!! I certainly enjoyed every little bit of it. I have got you book-marked to check out new things you postÖ