Бърз тест дали мениджмънтът е твоето призвание
Има много дефиниции за това що е мениджмънт. Еволюирайки през 20-годишната ми практика, за мен мениджмънтът се синтезира в две неща – отговорност и любов. Отговорност към резултатите, които целиш да постигнеш и любов към хората, чрез които да ги постигнеш.
Като млад мениджър смятах, че трябва да съм най-знаещата и можещата в екипа, да мога да свърша работата на всички и то най-добре и че именно това ме прави страхотен ръководител. Това схващане наблюдавам и в младите колеги край мен, които се стремят към ръководна позиция. Все едно да кажеш, че треньорът е по-добър от играчите, които тренира. Понякога треньорът също е бил отличен състезател, понякога не толкова добър състезател, но пък личност с отлични организационни умения и подход към хората. Защото изкуството на мениджмънта е да постигнеш резултат заедно и чрез хората, които ръководиш, а не сам да избягаш първи отсечката. Разликата е драматична и направо болезнена, особено ако си амбициозен и научен, че е най-добре да си свършиш работата сам, както казва известна българска поговорка. Не е лесно да разчиташ на хората и да приемеш, че твоята роля е по-скоро подкрепяща, а не водеща. Че това не е „твоята“ сделка, а „нашата“ сделка и колкото повече време отделя на колегите си, за да ги науча как аз бих я направила по най-добрия начин, то толкова по-добри професионалисти ще станат те, а аз ще имам лукса да мога да разчитам на тях. В това мениджмънтът прилича много на учителската професия – даваш 100% от своето знание и внимание, с тази разлика, че като ръководител можеш да избереш към кого да насочиш усилията си и да носиш отговорност за резултатите му/й. И не на последно място – да умееш да се радваш на успехите на екипа си, на хората, които изграждаш като професионалисти. Случвало ми се е в първите години да изпитам завист дори към колега, който успешно е приключил сделка, която аз внимателно съм подготвила и обяснила в детайли. Глупаво е, нали? Та бизнесът е екипна игра и това е нашият успех, успехът на екипа и компанията! Но изисква време и голяма доза смирение да приемеш за свой успех постиженията на колегите, които ръководиш, а да не ти се иска сам да свършиш работата и да застанеш под светлините на прожекторите, защото го можеш. Но не това изисква ролята на мениджъра. Не е достатъчно само да си чудесен специалист, а да искаш хората край теб да израстват, да ги увличаш с примера си и да си горд и щастлив с постиженията им. Да обичаш не само работата си, но и хората, с които работиш и да си истински пристрастен към отличните резултати – тези общите, на целия отбор.
Предлагам ти малък тест, след който да решиш дали да се заловиш с мениджмънт. Готов ли си?
- Обичаш ли да носиш отговорност?
- Имаш ли търпение да обясниш една задача и пети, и шести път, докато колегата вникне в нея и започне да я изпълнява с най-високото качество, на което е способен?
- Ще понесеш ли да ръководиш по-добри специалисти от теб, а ти да ги подкрепяш със съвети и своя опит и да празнуваш успехите им?
Ако си отговорил с „да“ на горните въпроси, то имаш добри шансове да станеш мениджър. Намери своя ментор и се залавяй за работа! А как менторите могат да скъсят с години пътя ти и да те направят по-успешен, разказвам в книгата си „Винаги плащаш„.
I need to to thank you for this good read!! I certainly enjoyed every little bit of it. I have got you book-marked to check out new things you postÖ