„Изтощен съм! Работя много повече от колкото, когато бях в офиса! Сутрин сядам на бюрото и само докато си изпия кафето, вече е обяд и съм участвал в няколко онлайн срещи. Преглеждам имейлите си късно вечер и през уикенда дори и имам чувството, че всички го очакват от мен!“
Познати ли ти звучат фразите по-горе? Най-вероятно да, ако си избрал свободата на дистанционната работа. Пандемията пречупи парадигмата, че можем да сме ефективни само от офиса. Оказа се, че е възможно да свършим работата си и дистанционно (с малки изключения) и много хора избраха гъвкавостта на „хибридния“ начин на работа – свободата да работят от офиса или от дома си с идеята да имат по-добър баланс между личния и професионалния си живот. Така ли е наистина?
Да можеш да работиш от дома си има много предимства като започнем от спестеното време за пътуване, в което можем да закусим спокойно или почетем, да съчетаем грижата с децата и домакинството, да разходим домашния си любимец и себе си през обедната почивка. Но се оказа, че крие и много подводни камъни, като този, че не можем да поставим ясна граница между работното и свободното си време и често работим много повече и до пълно изтощение. Оставайки за „по-релаксиран“ работен ден вкъщи в началото често ми се случваше да прехвърля няколко имейли още преди да си взема сутрешен душ, да съм в онлайн среща, докато хапвам нещо набързо, да се върна към договор с клиенти, след като децата заспят. Липсва чувството да излезеш от офиса, дори късно вечер и да си кажеш – „Приключих за днес!“. Сигурно за професионалисти, свикнали в такава среда, е лесно да го направят, но за нас, всички останали, които сме в този режим през последните две години, ще са нужни известни усилия да изградим навици и рутина, за да поставяме граници на работохолизма в домашна среда. Ето какво работи за мен, без все още да съм изградила перфектния ритъм :
- Създадох си специален работен кът, който използвам само за работа, не и за четене, игра с децата или друго. Сядайки в офис стола за мен е знак, че съм на работа и ми помага да се настроя на работна вълна.
- В „домашния“ офис влизам само след като съм облечена и гримирана за работа. Обувам си дори обувки (е, спестявам си токчетата). След като приключи работния ми ден, се преобличам, така както бих направила, ако се прибера от офиса вкъщи. За мен създава усещане, че вече съм в домашна, неработна среда и мога да се отпусна и забавлявам със семейството си.
- В 19ч или 18.45 ч си насрочвам спорт или друго занимание, което ангажира и друг човек, така че да ми е неудобно да се откажа в последния момент в полза на работата. Включвам този ангажимент задължително в графика си и съобразявам останалите си задачи с него като например не поемам срещи, които са по-късно от 17.30 ч.
- Правя си график всеки ден – навик, още преди пандемията, който отлично работи и в хибриден режим. Аз обичам да пиша на хартия и имам красив бележник, в който си водя бележки и съставям графика си за деня. Разделям листа на две и от едната страна записвам личите, а от другата – служебните си ангажименти. Добре е двете да с в баланс, а не списъкът със служебни задачи да се простира на още две страници. Тук записвам всичко, което бих искала да свърша през деня, включително да медитирам сутрин или да наготвя, да организирам взимането на децата от училище, да се обадя на приятелка, да изпратя оферта на клиент, да участвам в среща с колеги, да платя таксата за тенис или музикалното училище. Освен удоволствието да отбележа свършените задачи – служебни и лични, то графикът ми гарантира, че няма да пропусна нито един ангажимент. Опитвах се да го дигитализирам, но поне за момента удоволствието да пиша на хартия остава водещоза мен.
- Истинска революция предизвика разделянето на личната и служебната ми комуникация на два телефона – личен и служебен. На личния си телефон нямам вече служебна поща и всякакви други бизнес канали за комуникация като MS Teams например. Това създаде редица неудобства като това да се движа с два телефона в и без друго препълнената си с много нужни вещи дамска чанта, но и лукса, когато реша, че съм приключила с бизнеса за днес, удобно да оставя служебния си телефон на домашното бюро и да затворя добре вратата на стаята. Или просто да го включа на тих режим. Така дори, ако съм с личния си телефон в ръцете, докато приспивам децата, няма как да проверя служебната си поща и използвам времето, за да слушам книги, курсове или просто приятна музика.
- Не приемам служебни обаждания след 20 ч вечерта (давам толеранс на часовите разлики в Европа, но не повече) и не насърчавам нито колегите, нито партньорите си да очакват да им отговоря по това време. Освен, ако не работиш в Спешна помощ и от теб не зависи човешки живот, то нищо фатално няма да се случи, ако прегледаш имейлите си или отговориш на обаждане на сутринта, вместо късно вечерта. И повярвай ми, бизнесът ще оцелее и без твоя героизъм да си наличен 24/7.
И нека съм разбрана правилно, не насърчавам нехайството към служебните ангажименти, а по-скоро здравословните граници, за да се съхраниш като физически и психически здрав човек. Установила съм, че съм в пъти по-ефективна в работата си, когато вечерта си осигуря приятни занимания като да спортувам, да поиграя или почета с децата и достатъчно сън, от колкото да работя до късно и сутринта, уморена и изнервена, да се върна към същите занимания. Всяка компания има полза служителите й да са в добро здраве и да са на 100% и от теб зависи да намериш кое работи за теб, за да си осигуриш балансиран ден. Защото той е само 24 часа и ще остана така още много дълго или поне докато Земята се върти около оста си. А за ползите от съня и за това, че не можем да го наваксаме, ще разкажа в следващия си блог.
I need to to thank you for this good read!! I certainly enjoyed every little bit of it. I have got you book-marked to check out new things you postÖ