Често правим грешката да търсим в хората, с които ще работим, определени умения – да говорят добре английски, да знаят да боравят с определен софтуерен продукт, да са имали предишен успешен опит. Последното особено зависи много от средата, в която е работил човек – някъде се чувстваме добре, в свои води, и искаме да дадем всичко от себе си. В друга среда може да се чувстваме подтиснати, недооценени и желанието ни да покажем потенциала си, рязко да намалее, което би довело до съвсем различен резултат. Всеки екип и всяка компания имат своята специфична култура и е добре, когато подбираме нови колеги в екипа си, да се съобразим с нея. Баба ми казваше, че за всеки влак си има пътници. Така е и с компаниите. Задачата ни като мениджъри е да качим правилните хора на борда при нас, хора, с които ние ще се чувстваме добре, както и те с нас. Рей Далио, управлявал една от най-успешните инвестиоцнни компании в света с активи над 700 милиарда долара, казва да избираме колегите си като хора, с които искаме да прекараме живота си. И наистина, ценностите и нагласата към живота не се променят. Според последни проучвания на психолози, ценностите се формират до 4 годишна възраст. А ние си мислим, че взимайки блестящ специалист, без да проверим точно тези непроменими характеристики, ще имаме чудесен резултат. Да, ама не. Правила съм грешки точно по този начин – усещам, че човекът не е правилният за нашия екип, но има доказана експертиза, така че нека му дам шанс да се вгради в екипа и може би промени. Всички такива опити са завършвали трагично – човекът си тръгва, а аз отново започвам да градя екипа, чиято работа и взаимоотношения вместо подсилени, са силно нарушени. Просто защото не можем да променим хората. Могат само те самите да го направят, ако са осъзнати, имат нуждата и желаят да се променят. Ето защо, когато търсим колеги за екипа си, много внимателно проверяваме дали като личности ще си паснем. Задаваме въпроси, с които търсим да открием светогледа на човека срещу нас, кое е важно за него, как то се вписва вече в нашите взаимоотношения в компанията. Какво значат за него нашите ценности уважение, доверие и ангажимент и държи ли на тях. Не питаме за самата дефиниция, а се опитваме да намерим как нашите дефиниции отговарят на неговия мироглед. Например, за нас уважението значи да се отнасяме към всеки човек така, както бихме искали да се отнасят към нас. Или не правим това, което не искаме на нас да се случи – да ни говорят зад гърба, клюкарят и т.н. Да не разделяме хората на категории – долни, горни, към които да имаме различно отношение. Ценностите са нещо много дълбоко и трудно за откриване, понякога сами не сме осъзнати за това и изисква наистина опитност да разберем що за човек стои срещу нас. В ЕОС преодоляваме това с набор от структурирани въпроси, както и с процеса ни по подбор – с кандидатите се срещат различни колеги, които после коментират и обединяват мненията си. Ако дори един от тях изрази съмнениеили сподели този особено чувство в корема, че това не е нашият човек, то преминаваме към следващия кандидат. Много е трудно, особено в настоящия пазар на труда, когато не кандидатите, а ние, работодателите, се борим за тяхното внимание, но е добре вложено време, което може да ни спести много бъдещи проблеми.