Как подсигурявате, че не харчите за излишни неща или не плащате по-скъпо? Добър инструмент е да имаме личен / семеен бюджет и да проследяваме прецизно разходите си. “Това, което се измерва, се подобрява”, казва Питър Дракър, считан за баща на съвременния мениджмънт. Така отчитайки семейните ни разходи, открих и възможност да оптимизирам част от тях като компенсация за нарастващата инфлация. Ето какво ми помогна:

• Започнах да планирам семейното меню и да пазарувам само продуктите, необходими ми за него. Поръчвам основната част онлайн и го правя, когато не съм гладна, за да не се изкуша да поръчам и повече неща. Да, здрав разум е, но както и вие сигурно сте открили, здравият разум не се среща толкова често, колкото ни се иска. И нека да съм честна, никак не е лесно или приятно да преговарям с останалите членове на семейството в неделя какво им се хапва през следващия четвъртък. Помогна ми много малката ми дъщеря като направи списък с ястията, които обичаме и всеки може да отбележи какво предпочита, като разбира се пробваме и някоя нова рецепта. А аз нареждам менюто през седмицата или решаваме спонтанно през деня. Но продуктите са налични в хладилника. 

• Пазарувам на едро – пакетирани храни като спагети или грах например, козметика за дома като перилни препарати, салфетки, тоалетна хартия и кухненски рула. Излиза много по-изгодно да напълните багажника на колата веднъж месечно от Метро, от колкото да пазарувате всяка седмица сапунчета или Доместос.

• Прегледахме всички абонаменти и се отказахме от тези, които не ползваме. Често се случва да се изкуша от някоя реклама за “безплатно” приложение, което свалям, ползвам малко или просто забравям, а когато безплатният период свърши, от картата ми автоматично започват да теглят пари за абонамент. Така открих, че плащам за приложението Babel, с което спонтанно бях решила да уча испански. Е, не научих испански, но си платих абонамент.

• Внимателно преценям дали да пазарувам нещо на промоция. Защото често след като съм направила много изгодна покупка откривам, че въобще не ми е било необходимо. Както правилно отбелязва съпруга ми, когато щастливо обявя, колко пари спестих, “А колко повече щеше да спестиш, ако въобще не го беше купила?!”. И обикновено е прав. Освен ако промоцията не е в рамките на 24 часа, изчаквам да преспя с мисълта за нея, и често желанието ми да пазарувам, е преминало. 

• Започнах да пазарувам с дебитната си карта, а не кредитната. Защо? Много е просто – така харча своите собствени пари, които аз зареждам в картата и е ясно, че когато вече няма какво да преведа към картата, то е добре и да не харча повече. В първите месеци, когато започнахме да правим бюджет, установих, че перото, което “тежи” най-много, са плащанията по кредитната ми карта. Покупки, които лесно и често спонтанно съм направила, просто защото “имам пари” по картата. Много по-лесно е да харчиш чужди пари. Най-голяма е болката, когато плащам кеш, което е вече доста старомодно на фона на повсеместната дигитализация. Но установих, че и плащането с дебитна карта ми помага да харча по-разумно.

Кое е това, което ви помага да оптимизирате разходите си? Ще се радвам да споделите в коментар към статията.