Началото на лятото сме – и замирисва на море, както се пееше в една популярна българска песен. Време за релаксация и зареждане. За вдъхновение тази седмица ви споделям откъс от книгата ми „Всеки плаща“, посветен на моя опит с релаксацията.
„РЕЛАКСАЦИЯТА Е РЯДКО ИЗКУСТВО, което не се удава на всеки. Колко пъти сте се връщали от почивка по-уморени от всякога? За това говоря. В началото на кариерата си почивах рядко, мислех си, че така трябва, нали се уча още и искам да стана професионалист, няма почивка за начинаещи. Да се отпусна истински, да забравя за имейлите и да престана да гледам непрекъснато в телефона, ми се получи години по-късно. Може би и децата помогнаха. Когато от офиса се връщаш на работното си място вкъщи, което често е по-изискващо и натоварващо, в някакъв момент батериите просто свършват. Няма как да си продуктивен, ефективен или която и друга дума да си изберем, ако не си се наспивал с дни и си капнал от умора. А релаксацията е най-добрият инструмент не просто за производителност, а за свръхпроизводителност. При мен релаксацията беше някаква ментална представа, визия, която ми убягваше. Лягаш, отпускаш се сред звуци от природата и ароматни масла и се наслаждаваш на терапия от вещи ръце. Често след сеанса масажистите притеснени ми казваха: „Ама вие не успяхте да се отпуснете“. Не успявах, но проблемът не беше нито в музиката, нито в техните умения. Беше в главата ми.
След години работа върху себе си, както е модно да се нарича личностното развитие, осъзнах, че грижата за себе си не е егоизъм, тя е плод на любовта и приемането на мен самата. Ако отделя време само за себе си, без да се чувствам виновна, че ограбвам семейството или работата си, дори малки дози водят до чудесни резултати. Случвало ми се е да имам ден само за мен, в който например просто съм пила чай с добра приятелка и съм си купила поредния чифт разкошни обувки. И ме е зареждал за седмици напред.
Все пак проучвания на психолози показват, че за да си починем пълноценно, са ни необходими поне осем дни. Едва тогава сме напълно отделени от работата си и вкусваме благата на мързела. А мързелът си е наистина изкуство, особено за тези от нас, на които не им е била дадена възможност като деца да го опознаят. Отдаването на любимо занимание, добра компания или просто сам със себе си, на място, което ни зарежда, всеки открива най-добрата среда за него, за да се освободи от грижите на всекидневието. Ако все пак след две седмици ваканция не ви се ходи на работа, имате няколко варианта – да си вземете още няколко дни почивка или да направите промяна. Избор винаги има.
**
I was pretty pleased to uncover this great site. I want to to thank you for your time just for this wonderful read!! I definitely liked every little bit of it and i also have you book marked to look at new information in your blog.