Свобода или ограничение са парите? И как да научим децата си да ги управляват, ако не разполагат с пари?
Преди Ковид пандемията участвах в поредица от обучителни семинари за тийнейджъри, в които под формата на дебати младите хора спореха дали е по-добре да получават определена сума пари на месец като джобни или да искат пари от родителите си за всяко нещо, което се налага да купят и на практика да разполагат с пари без ограничение. Често печелеше отборът против джобните с аргумента, че те ни ограничават. Дали е така? Свобода или бреме са парите? Отговорът зависи от уменията ни да ги управляваме.
Като възрастни обикновено разполагаме с определена сума пари за месец или друг период, която изработваме и следва да покрие нуждите ни – да платим сметките за жилището си, да сложим храна на масата, да имаме възможност да се забавляваме или пътуваме. Колкото по-рано свикнем да управляваме личния си бюджет, то толкова по-добре ще се справяме и като възрастни. Практиката прави майстора. А ако започнем да го правим в безрисковата семейна среда още като деца, то това би ни дало безспорно предимство. Колко млади хора познавате, които похарчват заплатата си още през първата седмица от месеца? Аз лично много. И ето как неумението да управляваме личните си финанси се превръща в ограничение, а не в свобода, противно на това, което много тийнейджъри твърдяха. Слушайки ги си мислех, че като малка имах същите розови представи за живота – когато порасна, ще започна да работя и печеля сама и ще имам за всичко, което си пожелая. Никой няма да ме ограничава и да ми казва дали мога да си купя това или онова. Уви, действителността обикновено е друга. И то не защото както ще кажат много хора, заплатите са ниски. Аз имах проблеми и с малка заплата, и с “голяма” заплата. Докато не се научих да управлявам парите си разумно и честно казано размерът на заплатата тук няма значение.
Кога все пак да започнем да даваме джобни на децата си? Някои родители ги въвеждат, когато детето е на 2 или 3 години, като дават по 1 лв на ден, което си е достатъчно за дъвка например. И съм сигурна, че малките герои са повече от горди сами да си я купят. Синът ни започна да получава джобни като по-големите си сестри, когато стана на 5 години. Първо му давахме по 5 лв всяка седмица, после започнахме да му даваме по 30 лв на месец, които той прилежно слага в прозрачния си буркан и обича да брои. Дъщерите ни, които са на 12 и 18 години, получават съответно по 80 лв и 400 лв. Отделно от джобните плащаме храната им за училище, където зареждаме карти за училищната столова, за да могат да си купят обяд или закуска. Преценили сме сумите така, че да могат да разполагат с пари за играчка, в случая на сина ни или излизане с приятели за дъщерите ни, както и да имат възможност да спестяват всеки месец малка сума. С парите от джобните си дъщерите ни често си купуват дрехи, обувки или козметика, част от които за нас влизат в графата “лукс” и не осигуряваме с баща им. Купуваме само най-необходимото за тях, а ако решат, че искат да носят маркови маратонки или дрехи, то трябва да спестят и си ги купят със собствени пари.
В зависимост от възрастта и личността на детето си е добре да прецените сумата и честотата на джобните. Колкото по-малко е детето, то толкова по-често е добре да давате полагащата му се сума, за да свикне да управлява първоначално малки суми и че има ритмика на получаване. Можете да започнете с дневни, след известно време да преминете на седмични и месечни джобни. Разговаряйте с детето, за да знаете как се справя и дали има нужда да промените нещо. На най-голямата ни дъщеря започнахме да даваме джобни, когато вече беше тийнейджър. По-малкият й опит с парите и факта, че е творческа натура и не толкова добре организирана, колкото по-малката си сестра, доведе до това, че й беше много трудно да се справи с месечни джобни и сама помоли да ги получава седмично, за да може по-добре да ги управлява. Получава ги всяка седмица в неделя или понеделник и до днес, когато вече е на 18. Разбира се, случва се във вторник да остане с 20 лв до края на седмицата, но съм благодарна, че е все още в семейството и трупа опит, за да бъде по-подготвена, когато заживее отделно от нас като студентка. Нека съм честна, ядосвам се на безотговорното й поведение, но за мен е важно децата да експериментират и грешат. И си припомням моменти, когато и аз като възрастна оставах на ръба на финансите си, заради някоя спонтанна и дори глупава покупка. Няколко пъти децата със сигурност ще изхарчат всичко до стотинка още на първия час. Необходим опит, за да се научат да планират и на търпение.
Сигурно се чудите каква сума е добре да давате на децата като джобни. За това няма готова рецепта. Вие познавате най-добре семейния си бюджет и възможности, както и децата си. Бих препоръчала да предоставяте толкова, колкото са нуждите на детето – например дневната сума за обяд или закуска в училище, за забавление с приятели и малко отгоре, за да може и да спестява.
В заключение, ако участвах в дебатите за и против джобните, щях винаги да играя „За“. Според мен е ключово децата да разполагат с пари. Ако нямат, как ще се научат да ги управляват? А да умеем да боравим разумно с личните си финанси е ключът към финансовата ни стабилност и успех като възрастни. Аз искам децата ми да са успешни, а вие?
Очаквайте следващия ми блог, където ще поговорим как да научим децата си да печелят.
I need to to thank you for this good read!! I certainly enjoyed every little bit of it. I have got you book-marked to check out new things you postÖ